В далечната  1800 г. един монах от с.Студена  открива в малката черква  килийно училище с няколко ученика. Историята не е запазила името му, но значимостта на делото му е безспорна. Децата, обучавани от него пишели върху пясък или с дървена пръчка, а  когато изучели азбуката започвали да пишат с пачи или орлови пера, но вече с мастило.  Целта на монаха била да подготви свещенослужители, които да проповядват християнската вяра на български език. Но Монахът-учител пробудил и родолюбие, и жажда за свобода у своите възпитаници, което накарало турските власти да затворят училището. И не само това...