90 години читалище "Светлина" с.Студена
“Да пребъде светлината вчера,днес и утре в сърцата и намеренията ни !!!”

И С Т О Р И Я
Началото е 1919 г.

• Основатели – Здравко Богданов,Младен Мишов,Димитър Христов,Борис Рибарски,Димитър Масларски,Иван Панов и др.

През годините ...

• 1919 г. - Учредява се читалище”Светлина” и се помещава в къщата на Георги Мечкарски. Първите 50 членове на читалището даряват и събират 120 тома книги и слагат началото на читалищната библиотека
• 1929 г. - Построява се читалищен салон. В него кипи богата и разнообразна художествена самодейност-театрална и певческа. През този период читалището развива активна просветителска дейност. Лекторската група към читалището изнася разнообразни беседи. Част от събраните средства от театралните представления се отделят за построяване на училищна сграда в с.Студена
• 1945 г. Читалище “Светлина” се преименува на “Александър Стойков”
• 1962г. С пари от продажбата на собствени земи и самооблагане на населението се построява нов читалищен дом.
• 20-04.2001г. Читалището е вписано в регистъра на народните читалища на Министерството на  културата под номер 541

Б И Б Л И О Т Е К А Т А
Читалищната библиотека в село Студена започва своето съществуване със 120 дарени книги от родолюбиви и прогресивни студенчани. Днес библиотечният фонд разполага с 15540 тома книги.Библиотеката се попълва системно с нови библиотечни документи.

Библиотеката при Народно читалище”Светлина”село Студена,област Перник ,спечели два проекта през 2006 и 2007години на Министерството на културата за обновяване на библиотечния фонд.    С проект от допълващата субсидия за народните читалища  закупихме компютърна техника.
От 2005г. читателите на библиотеката разполагат с интернет връзка. За да отговорим на все по-големите изисквания на нашите ползватели през 2009г.,чрез участието ни в нов проект,планираме дейността автоматизация на библиотеката.

Библиотеката експонира изложби на книги,свързани с бележити дати.Представя витрини с нова литература и по актуални теми.Организират се уроци с младите читатели,за да се научат да ползват пълноценно библиотечния фонд. Най-интересни за нашите читатели са литературните срещи с автори на книги.Живата връзка между писател-читател носи незабравими спомени за тях.
Наред с основната финансова подкрепа от програмата”Българските библиотеки-съвременни центрове за четене и информираност”,библиотечният фонд и днес разчита на дарителство.

ЗАНИМАНИЯ  В  БИБЛИОТЕКАТА

Художествена самодейност

Детска вокална група “Кукуряче”
Тържествено отбелязване на светли дати и годишнини: ТРЕТИ МАРТ  - На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С този договор се слага край на Руско-турската освободителна война. Тогава, на Трети март, България възкръсна за нов живот! Трети март е дата свещена, славна, победна!!! Тази дата поражда в нас благоговение, вдъхновение и преклонение !!!
ЧЕСТИТ ТРЕТИ МАРТ! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК БЪЛГАРИ!

Историята на читалището в снимки и спомени

Театрална и творческа дейност
Тържествено отбелязване на ДЕНЯ  НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

ИНТЕРВЮ

Интервю с проф.д.ик.н.Стоян Денчев-председател на СНЧ – проведено на 24 февруари 2009 г.,в-к “Земя”
- В миналото читалищата действително бяха огнища на българския дух. ДНЕС КАКВО СА ТЕ ЗА НАС ?
- Читалищата са институция,която е неизменно свързана с духовността на българина. Да, те продължават да бъдат огнища на българския дух.Още в зората на тяхното създаване-през 1856г са създадени първите три читалища в България- в Лом,Свищов и в Шумен,се запалва искрата на този дух,който те пренасят през времето. Минавайки през турското робство,през освобождението на България,през периода на създаване на Съюза на читалищата през 1911г.,после през всичките години до днес,те остават една от малкото непроменени институции на българската държава,истински средища на националния ни дух
-  Как се развиват читалищата в глобализиращия се свят?
- Трябва да разберем,че ако не защитаваме тяхната уникалност,няма да имаме и уникалността си като държава,ще преминем в орбитата на масовата култура,където липсва спецификата на отделните нации.Привърженик съм на тезата,че глобализация в политиката и икономиката трябва да има,но в никакъв случай това не може да се допусне в областта на културата.
Ние трябва да запазим своята идентичност,своите характерни особености. И едно от средствата за това са българските читалища … На тези институции трябва да се дава, а не само да се взема от тях…

ЧЕСТИТА   90  ГОДИШНИНА!!! Да пребъде читалищното дело!!!