Само на 30 км от София на брега на язовира е скътана резиденция "Студена". Когато трябва да получат съвети как да се държат в обществото, когато трябва да съберат областните управители, за да им влеят ум и разум, или просто когато трябва да си починат сред природата с пушка в ръка, царедворците отиват в "Студена".
Малцина обаче знаят историята на резиденцията. Тя е вдигната върху руините на някога китно селце, a жителите му са изселени.

  Сега селото не съществува на картите. Младите хора дори не са сигурни как точно се казва - едни казват Попово, други Витошко. През 1945 г. се решава, че името Попово е прекалено "попско". Селото е прекръстено на Витошко за по-неутрално. За жалост радостта на селяните от новото име е прекалено кратка. През 1952 г.  започва да се дълбае язовир "Студена". Новопрекръстеното село трябва да остане под водата. Властите събарят домовете на хората и ги изселват в пернишкия квартал "Изток", носещ модерното по онова време име "Ленин".

  За изненада на местните жители, когато язовир "Студена" е готов, руините на Витошко остават на повърхността. За сметка на това върху тях се издига държавната резиденция "Студена". Базата за отдих е била любимо кътче и на предишни управници. Депутати и министри  идват тук да си починат сред природата, да пострелят по дивите животни, а после да врътнат чеверметата.

  Макар да се води заличено, село Витошко не е съвсем мъртво. До руините на всяка от къщите са изникнали я фургон, я барака. Някои от наследниците на някогашните жители са се върнали към законната си собственост. Опитваме да създадем наново селото, обясняват те. За да се върнат е нужен указ на президента. Ако ни разреши, ще се върнем за постоянно тука.

  Всяка събота и неделя частен автобус събира някогашните жители на селцето от пернишкия квартал "Изток" и ги връща по родните им места. Освен младите хора, които идват само през уикенда, има неколцина старци, които живеят във Витошко постоянно, но без ток... Само преди час се роди още едно яренце, казва един старец. Виждаш ли, животът продължава. То селото не е умряло, философски заключава дядото и се заканва, че някога Витошко пак ще го има….